Когато Хуан Гуайдо едностранно се обяви за временно изпълняващ длъжността президент на Венецуела – ход, подкрепен от САЩ – отговорът на правителството на президента Мадуро беше да превключи превключвателя на интернет. В опит да изключи онези, които се противопоставят на управлението на неговото правителство, Мадуро блокира интернет услуги и приложения, включително Google, Instagram, Twitter, Wikipedia и YouTube. Този ход идва направо от репресивния режим на 21-ти век и следва подобни прекъсвания и смущения в интернет в Китай, Демократична република Конго (ДРК), Судан и Зимбабве.
Частичното спиране на интернет от Мадуро обаче се свеждаше по-малко до цензуриране на общото население на Венецуела и всичко до заглушаване на гласа на неговите критици. „Прекъсванията в Интернет във Венецуела през последните седмици са насочени срещу политическата опозиция с хирургическа точност“, казва Алп Токер, изпълнителен директор на групата на гражданското общество NetBlocks, която картографира свободата в интернет в реално време.
Той каза за Top10VPN, че „техническите данни показват, че мрежите на Венецуела са ограничени по време на протести и критични изказвания, само за да се върнат, когато действащото председателство използва Twitter, за да повика привърженици на собствените си митинги.“ Това противоречи на спирането, което NetBlocks проследи в ДРК, Судан и Зимбабве през същия период и които, каза ни Токер, се стремяха по-скоро да заглушат широката публика. „Изглежда мерките [във Венецуела] се отнасят до подреждането на палубата, за да измести общественото мнение, като същевременно създава външно впечатление за бизнеса, както обикновено“, заключава той..
Contents
История на венецуелската интернет цензура
Нищо от това не трябва да дойде като голяма изненада. В крайна сметка, през 2014 г. след победата си на изборите за наследник на Уго Чавес, Мадуро първо блокира достъпа до Twitter и до комуникационно приложение, наречено Zello, в опит да заглуши протеста. След това през 2023 г. от правителството на Венецуела беше издадено нещо, наречено президентски указ 2489, което му даде правомощия да предотвратява „кампании за дестабилизация и изкривяване“, използвайки „информационни технологии и киберпространство“. В рамките на месец, Facebook, Instagram, Periscope, Twitter и YouTube бяха блокирани от държавния доставчик на интернет услуги CANTV.
През януари 2023 г. Мадуро затегна ръката си в интернет, след като CANTV започна да блокира достъпа до Уикипедия, след като Хуан Гуайдо беше посочен като 51-и президент на Венецуела.
През юни 2023 г. CANTV след това успешно блокира достъпа до мрежата Tor, използвана за осигуряване на анонимност на интернет потребителите. Access Now, който се бори за правата на човека в дигиталната ера, предположи, че „увеличената употреба на Tor за достъп до блокирано съдържание“ най-вероятно е била причината за този ход.
Последните опити да поеме контрола над интернет, чрез декларация за суверенитет на киберпространството на Венецуела, видяха законопроект, наречен Конституционен закон за киберпространството на Боливарската република Венецуела, който ще види създаването на нов орган, спонсориран от Мадуро, полиция онлайн света. В действителност преврат в киберпространството.
„Този предложен законопроект за предоставяне на пълен контрол на режима на Мадуро над венецуелския Интернет е злоупотреба с власт и нарушаване на всички права на венецуелците“, заяви д-р Анди Йен, изпълнителен директор и съосновател на ProtonVPN и ProtonMail, каза, че като швейцарска компания, венецуелската юрисдикция не се прилага за ProtonVPN.
Изключването на Мадуро по интернет е замисляне на гласа на неговите критици
Кредит за снимки: Hugoshi https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.en
Гласове на хората
Докато нелибералните режими по света правят всичко възможно, за да задушат свободата на словото, онези, чиито права се тъпчат, продължават да намират начини гласовете им да бъдат чути. Група WhatsApp, наречена Servicio De Informacion Publica, разпространява нискофилмови аудио бюлетини от венецуелски журналисти, които също се разпространяват чрез Facebook и Twitter например. Google изпробва приложение, наречено Intra във Венецуела, преди да го пусне в световен мащаб в края на миналата година. Приложението свързва смартфона директно със сървърите на имена на домейни на Google, за да заобиколи цензурата. И, разбира се, хората използват VPN, за да заобиколят блоковете.
Access Now съобщава, че местните активисти предполагат, че най-ефективните VPN мрежи във Венецуела в момента са Psiphon, Lantern и TunnelBear. Д-р Анди Йен съветва, че доколкото му е известно, услугата ProtonVPN също все още функционира. Д-р Йен обаче предупреждава, че „никой VPN не може да предотврати изключване на интернет“ и заключава, че „интернет винаги е бил място за разпространение на идеи и изразяване на мнението си и трябва да остане такова“.
Дори при сценарии с още по-ограничена свързаност – а Венецуела бързо се насочва в тази посока – всичко не е задължително загубено за решителния кибер-гражданин. „Ще има CDMA, 3G и 4G свързаност точно през границата“, каза Иън Торнтън-Тръмп, ръководителят на киберсигурността на EMEA на AmTrust International, като продължи, „ако можете да вземете сигнал, че сте отново онлайн.“ Торнтън- Тръмп завърши нашия разговор с настояването, че „истината се носи на раменете на интернет и достъпът до интернет е трудно звяр, който може да се контролира напълно.“ Там, където има сигнал, с други думи, вероятно има начин да се свържете с интернет.
Венецуелците се обръщат към VPN и WhatsApp за достъп до информация
Цензурата като щета
Джон Гилмор, съосновател на Фондацията за електронни граници, е цитиран от списание Time през 1993 г., като казва, че „интернет тълкува цензурата като повреда и маршрути около нея.“ Попитахме Кевин Курран, професор по киберсигурност в университета в Олстър, дали това твърдение остава привързан и до днес.
„Интернет е децентрализирана глобална мрежа от мрежи, но има един централизиран основен аспект и това е коренните сървъри на DNS (Domain Name Service) (DNS)“, отбелязва проф. Курран.
За да може да атакува тази основна инфраструктурна част от интернет, нападателите трябва да атакуват всички DNS сървъри, разположени по целия свят едновременно, и всяка атака трябва да бъде поддържана до кешовете на всички DNS сървъри и глобални домейни от най-високо ниво (GTLDs) „изцедени“, което може да отнеме дни или дори седмици.
„Следователно, за да се постигне изключване на Интернет, би било необходимо глобално разпределено широколентово разпределено отказване на атака на услуга върху sdcale, никога не виждано и по всяка вероятност просто невъзможно“, заключава проф. Курран. “Поне засега.”
Техноморалът на цялата тази неприятна реакция е, че макар правителствата да могат, ще искат и да правят труден онлайн живот за гражданите, те не могат и не са успели да предотвратят решителните да чуят и да бъдат чути. Дори държави с най-зрели ограничителни технологии, като Китай, не са успели напълно да потиснат свободата на словото. И трябва ли една измамна държава да помисли за сваляне на целия Интернет, за да замълчи несъгласието или дори като акт на кибервойна, трябва да се каже истината, че няма да има повече успех в това начинание.